За кожата на един каубой

Аз крача в суинга на деня.
Но усещам ...
не съм във ритъм.
Оглеждам се.
Намирам бързо телефон.
Избирам.
От другата страна е твоят глас.
Прошепвам тихичко:
Ще ме обичаш ли ?????

Bал

Защо оставям ръката ми да се поти във вашата? Защо коленете ви пробуждат у мен желание да измислям преходни глаголи? Всъщност колко е часът? И как ви е името ти? Би ли могла да ми кажеш къде се намираме сега? Какви са дражетата, които смучем?

Докога ще те ограмотявам безплатно!? Това трябва да се промени. Затова, моля, идвай всяка сутрин преди 10 у нас, за да пием по кафе.. и кво стана сега, а .. почват гадните сезони.. студени..не обичам да ми е студено не обичам и да нося катове дрехи.. колкото по малко.. толкова по- гот.. ...малко става досадно, защото като е студено, трябва някой да ме топли в леглото, и така, може да се каже, че все още обожавам тортата с бисквитки...особено в 3ч през нощта..

Когато ме видиш угрижен, потиснат, в лошо настроение,
всичко, което трябва да направиш, е да захвърлиш дрехите,
и тогава грее слънцето, и се открива тайната:
че сме плът и дишаме, и се намираме
близко един до друг.
Голотата ти ме прави неуязвим.
Гнилата логика, помътеното
сърце, разязвените вечери се лекуват
със съвършената симетрия на твоите ръце и крака.
Разперени оформят вечен кръг, пътеки
към усамотен плаж, ритуалът на Бог.
Всичко, което не си ти, което не съм аз,
престава да бъде важно: болката,
безчувствието, отвращението, са дребнавости,
които нищо общо нямат със живота.
Когато ме видиш да агонизирам, захвърли дрехите.
Дори да съм умрял, аз ще възкръсна.

Description

Република България
гр Плевен

For

Фотограф,автор,блогър